В една дъждовна утрин по време на Страстната седмица през 1958 или 1959, вече не помня, видях три грубо сковани дървени кръста край един път. Попитах за какво са предназначени. Отговориха ми, че служат за народно представление на Страстите Христови. Отидох да видя представлението и то ме порази със своята простота и спонтанност.